Игор Марковски

Джоузеф Бенкс почи­нал на 77 години през 1820 г. Далеч преди това – през 1768 – той се присъединиява към първата ек­сепдиция на капитан Джеймс Кук. Благодарение на Бенкс Европа се „запознава“ с акацията, мимозата, евкалипта и др. В момента повече от 80 растения носят името на Бенкс. Същият този Бенкс е от богат род, учи в Оксфорд, после в Челси, но определя себе си като любител, който иска да научи по­вече за света. Влиянието му в ари­стократичните среди в Англия го правят и съветник на крал Джордж III, като монарха е предразположен да финансира експедиции към не­изселдвани земи.

А знаете ли защо сър Бенкс е от­казал да участва във второто пътешествие на капитан Кук? Защото не му позволили да вземе със себе си двама свирачи на рог, за да го забавляват на трапезата.

* * *

Робърт Уайлс, списание “Life”, 1947 г.

Около трапезата се случват и други интересни неща – от „Тай­ната вечеря“, та чак до чорба– джи Марко, „гологлав и по халат“-всичко е обвито в мистерия, или пък е показано с подробнос­ти, като всичко опира до хляба – panem et circenses – фразата е на римския сатирик Децим Ювенал и означав

Едаурд Мане “Le Suicidé” (1877-1881), маслени бои върху платно, 38х46 см, собственост на Фондация “Eg Bührle”, Цюрих

а хляб и зре­лища.

Хлěбъ – както е самата дума на праславянски – е наричан така и в други страни, а англичани­те търсят в корена думата „вяра“ (brew).

Християните го наричат „плътта Христова“. Българи­те посрещат с хляб и сол (по­някога вместо сол има мед).

Светото тайнство при­частие (Евхаристия) – чрез действието на Светия Дух евхаристийният хляб, който вярващите приемат по вре­ме на светата Литургия, се претворява (преобразува се, преобръща се) в истинско Тяло, а виното – в истинска кръв на Христа Спасителя. По този на­чин вярващите се съединяват най-пълно и неразделно с Хрис­та – изворът на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот.

Вярват хората. Без значение от религията. За­щото вярват в хляба.

* * *

Евелин Макхейл е само на 23 години, когато снимката, която ù прави Робърт Уйлс, става световна. Евелин е момичето, което скача от 86 ет. на „Емпайър Стейт Билдинг“ в Ню Йорк. Годината е 1947, датата 1 Май.

Анди Уорхол използва снимката в един от про­чутите си отпечатъци „Самоубийство“ („Пад­налото тяло“)

‚Jump The Say“ – парче на Дейвид Бауи също по­казва тази снимка.

Самоубийството не се харесва на Църквата. Така е по света. Така е и у нас.

Пейо Яворов, Ангел Кънчев, Пеньо Пенев, Петя Дубарева – поети и писатели, хора на изку­ството – избрали този последен акт на своя живот…

Винсент ван Гог, Владимир Маяковски, Джек Лондон, Хемингуей, Стефан Цвайг, Сергей Ес­енин – списъкът може да бъде продължен с още много имена – все хора на изкуството…

Метонимията на днешната трапеза у нас е безсилна да намери (вече) думи, с които да опише безсилието и абсолютната загуба на на­дежда за пътя, по който върви българското изкуство. Ако изобщо върви. Може да е при­седнало на някой камък да си почине. И докато си почива цяла една епоха е преминала безвъз­вратно край него.

Според статистка от facebook дневно в со­циалната мрежа се качват 350.000.000 сним­ки. Уловените мигове на човечеството. Дока­то ние си почиваме на някой камък. Встрани от пътя. Имаме в торбата и хляб, и зрелища. Затворени в себе си. Чужденци в Отечество­то…

из „Български пословици и поговорки“:

„Един камък триста гарги пропъжда”

„Казана дума – хвърлен камък“

„Малкото камъче преобръща колата“

„Под голям камък – голяма змия се крие“

„Два остри камъка брашно не мелят“

„Дърво и камък да седят ти да не седиш!“