Автор: Гергана Трайкова

Случвало ли ви се е да попаднете в епицентъра на афера? А може би се е случвало ваш близък да бъде въвлечен в такава ситуация, че измамата да му от­неме най-свидното?! Аз бях въвлечена в афера, която странно, но не ми отне нищо, а напротив, даде ми да разбера колко сериозен е станал проблемът с пусто­шта, която е настанала в душите ни.

Измама с мъртви души – звучи странно, звучи не­възможно, кой и защо би си позволил да спечели пари от мъртвите?! Най-яркият пример за такъв сюжет е този за Чичиков, който поиска да откупи мъртви­те крепостни селяни от руските помешчици на Н-ска губерния. Те естествено склониха, не особено труд­но, напротив, не се поколебаха да поискат от Чи­чиков, колкото се може повече пари за мъртвите си крепостни. Да, това е позната история от изучаван и препрочитан роман, който всички сме чели в учени­ческите си години, но сякаш с годините сме забравили най-важното от него.

Гогол създава героя Павел Иванович Чичиков преди 175 години с намерението да разкрие недостатъците и пороците на руския човек, а не достойнствата и добродетелите му. Днес недостатъците и пороците на руския човек, изведени на преден план в „Мъртви души“, са се превърнали по-скоро в емблема на съвре­мието в глобален мащаб. Режисьорът Мартин Киселов е успял да улови идеята на Гогол за недостатъците на енигматичната руска душа на деветнайсети век и да я превърне в тричасов спектакъл, който е болезнено актуален за човека днес. По тази причина „Аферата с мъртвите души“ е представление, което предиз­виква в публиката не само бурен смях, но и мисъл за жестокото и безскрупулно настояще, в което всички ние битуваме. Но как текст и респективно спекта­къл, чийто основен конфликт привидно е купуването и продаването на мъртви крепостни селяни може да бъде актуален?

Основното решение на режисьора за спектакъла е да представи една вечер от съществуването на Го­гол, който пише романа си „Мъртви души“, в тази ве­чер той създава героите си, сблъсква характери, тър­си най-подходящите думи и преобръща съдби. С този ход се създава усещането, че режисьорът е заложил на три основни персонажа – Гогол (Димитър Живков), Павел Иванович Чичиков (Явор Борисов) и колективно­то цяло – обществото на Н-ска губерния, а авторът и героите неуморно си прехвърлят отговорността за недостойните постъпки. Тази игра на тенис между герои и автор кара зрителя да се замисли за правото на свободен избор и митичното му съществуване… дали животът ни не е зле режисирано театрално представление от съдбата, политиците и дребните измамници?!

И ако у всеки от нас живее по един измамник като героя на Павел Иванович Чичиков, то идеята на режи­сьора актьорът Явор Борисов да бъде сред публиката е смел ход, който със сигурност буди размисъл у зри­теля. Чичиков бива избран от Гогол сякаш на случаен принцип за тази роля, а неговата „обикновеност“ е точно тази, която е нужна, за да продължи истори­ята. Да, той е един от нас – хората, той живее сред нас и тлее в телата ни, защото Чичиков е обаяние, обещание за по-лесен живот, примамлива измамност и борбеност. Чичиков е тази част от нас, която все­ки се опитва да потули, да отмине със затворени очи,