БРОЙ 07

Принцесата на цветовете

За автора Минавайки през приключението „Живот“ бъди балансиран в своите действия, давай повече любов, отколкото получаваш. Радвай се на всеки изгрев и залез... Ние сме част от красива приказка и аз вярвам, че доброто и обичта винаги побеждават. Купи е-издание на книгата тук.

Няколко думи за дублажа

Автор: д-р Красимир Куцупаров Красимир Куцупаров (1960) учи българска филология и ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. Работил е като актьор в „Драматичен театър Враца“, театър „Ателие 313“, „Драматичен театър София“, театър „Сълза и смях“ и  Сатиричен театър“Ал. Константинов“. Над трийсет години се занимава с озвучаване на филми. Работил е като видеопродуцент, мениджър на дублажния процес, режисьор на дублажа и глас в четирите ефирни телевизии в България – БТВ, НОВА, БНТ, ТВ7. Той е първият преподавател по дублаж в НАТФИЗ и освен тази дисциплина продължава да преподава правоговор, сценична реч и художествено [...]

Биография на „ЛАГЕРЪТ” (1988 – 1990)

Плакатът на „Лагерът”. Автор - Димитър Ташев „Лагер” не означава само място, където временно живеят хора. Тази дума беше синоним на системата. „Капиталистически лагер” и „Социалистически лагер” бяха официални понятия. На шега казвам, че „Лагерът” е единственият филм, който съм направил по поръчка. Поръчах си го сам. Или (ако си позволя по-високопарен израз) – поръча ми го Времето. По време на „Лагерът” В Съветския съюз перестройката бе извадила от чекмеджетата забранените книги, бе свалила от „лавиците” спрените филми. А у нас Живков се шегуваше в неговия си стил от трибуната на партийния конгрес, че трябвало [...]

Биография на „АкаТаМуС” (1984 – 1988)

Плакатът на „АкаТаМуС”. Автор – Димитър Ташев. Йълдъз Ибрахимова Марина се бе впечатлила от диапазона на гласа й на един рожден ден, където Йълдъз – никому неизвестна дотогава редакторка от турската програма на радиото - пяла. Беше през зимата на 81-ва. Аз поставях във ВИТИЗ „Антигона” на Жан Ануи, за която ми написа музика Боян Воденичаров - двайсетина годишен тогава, все още студент, но знаменит джазмен вече. Случи се така, че една вечер у дома на „Борис І” се събраха Йълдъз и Боян. Сбирката беше шумна и голяма, присъстваха всички студенти от състава на „Антигона” плюс Маргарита Младенова и [...]

Биография на „За Нешка Робева и нейните момичета” и „За момичетата и тяхната Нешка Робева” (1984 – 1987)

Плакатът на Симеон Кръстев Заведоха ме актьорите в Димитровград да гледам показателни изпълнения на гимнастичките на Нешка Робева. Те ми запалиха главата и аз още в залата реших, че ще модифицирам темата за Пигмалион във филм-мюзикъл. [1] Едно момче от димитровградския състав помагаше на треньорката с уроци по актьорско поведение. Запозна ме с Нешка. Седнахме с нея на едно кафе близо до зала „София”, където те тренираха през 84-та за европейското във Виена. Беше вече краят на лятото, беше отминал бойкотът на лос-анжелиската олимпиада. Нешка пак бе останала без олимпийска шампионка. Аз разказвах запалено идеята си да направим заедно [...]

Биография на „СЪЕДИНЕНИЕТО” (1981 – 1984)

Радослав Спасов, Георги Тодоров-Жози и аз търсим места за снимки на „Съединението” Забавна закономерност се случваше след всеки успешен филм – засипваха ме със сценарии по темата на току-що свършения. След „И дойде денят” – партизански истории. След „Авантаж” – криминални. След „Мера споредъ мера” – спомени на македонски бежанци, героични летописи на борбите… Но също така закономерно се изчерпваше моят ищах да обработвам територии, които вече съм ожънал. А можеше много лесно да се скалъпва филм, подобен на предходния – имаш увереност, че познаваш материала, усвоил си езика, опознал си клопките на фабулата… Не ме влечеше. И след [...]

СВЕТЪТ Е ЗВУК: НОВА МУЗИКА И ПРОЦЕСИ В ПРИРОДАТА

Автор: Мария Koстакевa Природа и музика Невъзможно е повече да се игнорира и пренебрегва фактът, че изискванията на съвременната музика вървят ръка за ръка с определени течения от съвременната математика или философия. Пиер Булез Мария Koстакевa е родена в Со­фия. Висше музикално образование и аспирантура завършва в Консер­ваторията “Римски Корсаков” в Санкт Петербург, където получава и докторска степен по музикозна­ние. До 1988 г. работи като доцент по история на музиката и оперна драматургия в Българска държав­на музикална академия и Висш му­зикално-педагогически институт в Пловдив. От 1990 г. живее в Герма­ния, преподавайки в различни [...]

OMG! МЕНТЕТА – ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА НА СЦЕНАТА?

Автор: Явор Огнянов Въпросник от авансцената: ИМА ЛИ МЕНТЕТА/ФАЛШИВА СТОКА В БЪЛГАРСКИТЕ СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА (ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР, МУЗИКАЛЕН, БАЛЕТЕН, ДАНС)? СРЕЩАТЕ ЛИ СПОРНА АВТЕНТИЧНОСТ В РАЗЛИЧНИТЕ КОМПОНЕНТИ КАТО ТЕКСТОВЕ, СЦЕНОГРАФИЯ, РЕЖИСЬОРСКИ РЕШЕНИЯ, АКТЬОРСКИ СРЕДСТВА И ДР. ? ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА РАЗПОЛАГАТ (И ЧЕСТО АКТУАЛИЗИРАТ!) КАТАЛОЗИ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ МЕНТЕТА И ТАКА ХВАЩАТ ЛЪЖАТА. ТЕХНОЛОГИИ РАЗПОЗНАВАТ ПЛАГИАТСТВА В ЛИТЕРАТУРАТА, НЕЗАВИСИМО ОТ ЕЗИКА, И КРАДЦИТЕ ПОПАДАТ В КАПАНА. ТОВА, ЧЕ СЦЕНАТА НЯМА ИНФОРМАЦИЯ ЗА УМИШЛЕНИ ИЗМАМИ, ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ ВСИЧКО Е ЧИСТО? КАК ДА СИ НАПРАВИМ „ТЕАТРАЛНА ПОЛИЦИЯ“? НЕТЪРПИМОСТТА КЪМ ПРЕСТЪПНИТЕ ПРАКТИКИ ВЪВ ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА ИМА СТАРА ТРАДИЦИЯ. НАЙ-ЛЕСНОТО ОБЯСНЕНИЕ [...]

Фикция и реалност

Автор: Десислава Желева НЯКОИ ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ МИСТИФИКАЦИИ Американец включва радиото си в навече­рието на 31 октомври 1938 година. Не е съвсем наясно кога е започнала програмата, която е пуснал. Звучи музика, която обаче е прекъсната от притеснително съобщение. На Марс са за­белязани странни ярки избухвания. Веднага след това се включва професорът по астрономия от Университета в Принстън Ричард Пирсън, който успокоява слушателите и опроверга­ва възможността от съществуване на живот на Червената планета. Музиката продължава. Американецът е леко озадачен, но все още не е притеснен. Все още не е изтръпнал от [...]

ДА ИМАШ ПОВЕЧЕ ОТКОЛКОТО МОЖЕШ ДА БЪДЕШ

Автор: Ивана Мурджева ТЪМНАТА СТРАНА НА ПАЗАРА НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ През 1978 година Апелативният съд в Париж е изправен пред решаването на специфичен казус. Ищецът, продавач по сделка с движима вещ – кар­тина на Никола Пусен, иска съдът да постанови унищожаемост на сключения с купувача договор поради опорочаване на волята на продавача. При подписване на договора и определяне на цената продавачът на картината е бил воден от убежде­нието, че притежаваното от него произведение не е автентично. Убеждение, създадено от въз­прието експертно мнение, което не е могло кате­горично да потвърди авторството на [...]

МЕДЕЯ ИЛИ ПЪТЕШЕСТВИЕ ОТВЪД ХОРИЗОНТИТЕ НА СЕТИВНОСТТА

Автор: Биляна Чокоева-Ангелова Биляна Чокоева-Ангелова е завършила ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалности Музико­знание и Музикална педагогика. Специализира полифо­ния и е автор на книгата „Монологичност във виолонче­ловото творчество на Димитър Христов. Полифонични трансформации на строежите“. От 15-годишна е член на MENSA International. От 2001 работи в БНР – като музика­лен продуцент и редактор в предаванията „Алегро Вива­че“ и „Каста Дива“ по „Хоризонт“. Като композитор и автор на песенни текстове е носител на наградата на публиката и наградата за дебют за Нова българска песен в конкурса „Златна пролет“ 2015. Преподавател в НМУ „Любомир Пипков“ по полифония и хармония. [...]

РЕМБРАНД ПРЕДСТАВЯ ЕЖ/АШ

Автор: Игор Марковски Авторпортет на Рембрандт изпълнен с маслени бои ЛАЙДЕН е малко градче (120.000 жители) в Холандия. От няколко години в този град пишат по фасадите на различните сгра­ди поезия. Този проект се казва “Поезия по стените”. На ъгъла на улиците Breestraat и Ketelboetersteeg и точно срещу кметство­то има стихотворение на български. То е на Данила Стоянова (1961-1984), дъщеря на из­вестния български критик и преводач Цве­тан Стоянов. Ето това е стихотворението: Дъждът, езерото и вятърът сънуваха красотата на един заспал лебед. Шумоляха перата му. Скрил глава, той пътуваше и сънуваше в тишината [...]

ЛЯТНО ВРЕМЕ

АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ На Димитър Келбечев, пътешественик На лятото безшумните флотилии пристигат с бавни кораби от светлина. Платната са високи и се вдигат над Пловдив и над вятъра – крила, далеч от варварската география на навика, на картите в неразчертаното поле. По трапа слизат с брони бляскави на лятото красивите мъже. Безсънни войни, скитници, моряци, в очите им светът е цял – прегърнали завинаги съдбата си да прелъстяват и отплуват. Без печал да населяват завладените земи и да напускат Новите – като родини. Смъртта единствена не им изневери, невинна в своята безименност. [...]

Свободно трептящият космос ИЛИ НА КАКВО Е СПОСОБНА ПОСТМОДЕРНАТА ОПЕРА

Автор: Петър Пламенов „Новата музика пое цялата тъмнина и вина на света. Цялото ѝ щастие се състои в дълбокото познание на нещастието; цялата ѝ красота в отказа от външно примамливия чар на красотата“. Теодор Адорно Петър Пламенов (1978) е доктор по философия, магистър по литературознание и култу­ра. Завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“. Преподава „Естетика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на редица изследвания в областта на философията, естети­ката и културата: „Тялото текст“, „Екстаз от текста“, „Сладостите на гнева“ и др. Повече от две десетилетия се занимава с художествена критика в областта на оперния [...]

„Вечеря в Манхатън“ – първата джаз опера в България

Автор: Мирослава Кацарова РАЗГОВОР НА МИРОСЛАВА КАЦАРОВА С МАЕСТРО ЛЮБО ДЕНЕВ Мирослава Кацарова е родена в Пловдив. Макар че е богослов по образование, тя е музикант по призвание. Започва да пее още в гимназиалните си години, когато се припознава в джаз естетиката и в изразните средства на тази музика. Има реализирани три самостоятелни албумa – „Бяло в бяло“, 2001;“Vuelvo al sur”, 2012, “My CINÉMA”, 2016. От 17 години Мира Кацарова е автор и водещ на две предавания по Джаз ФМ радио Бъл­гария – Дезафинадо за латино джаз и “Singin’n’Swingin’” за вокален джаз. Носител [...]

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. САШО СТОЯНОВ

Автор: Кева Апостолова Документален разговор с проф. Сашо Стоянов, проведен през 1997 година „Кралят елен” от К. Гоци, реж. проф. Сашо Стоянов и проф. Цветана Стоянова, Учебен театър Сашо (Александър) Иванов Стоянов (03.08.1919, Кюстендил – 14.05.2000, Со­фия) е режисьор, театрален деец и педагог. Завършва право в СУ и режисура в Дър­жавната театрална школа. Специализира в ГИТИЗ, Москва, при Ю. Завадски. Бил е гл. редактор през първата година от съз­даването на сп. „Театър“. Успехите му като режисьор са свързани предимно с Народния театър „Ив. Вазов“. Заедно със съпругата си проф. Цветана Стоянова [...]